Банско
Географско разположение на Банско
Географското разположение на града позволява задържане на снежната покривка от Декември до Април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт.
История на град Банско
Град – музей, където новото и старото съжителстват заедно – модерният център преминава в калдъръмени улички с типичните къщи, с дървен чардак , закътани зад яки двойни порти. Известен като център за планински и ски спортове с модерни ски-съоръжения и новоизграден кабинков лифт. Историята на града е забулена далеч назад във вековете.Според многото легенди и предания, някои от които претендират за историческа достоверност, основаването на Банско се отнася след периода на турското нашествие (ХV - ХVІ в.). От тогава е и първото споменаване на Банско като централизирано селище в официален документ (турски регистър от 1576 г.). Преди това населението е живеело в няколко разпокъсани махали. Неяснотата в сведенията за развитието на региона през по-ранни епохи е запълнена донякъде от археологическите разкопки и проучвания. Находките са разнообразни и обхващат всички исторически периоди от праистория до античност и средновековие. Те показват, че банскалии не се показват в нашата история изневиделица, а имат своето вековно развитие. Днешният град е в центъра на "огърлица" от древни поселения и явно е възникнал от техни обитатели.
Предприемчивостта на банскалии, стемежът им към новаторство са в основата на небивалия икономически и духовен подем на града в края на ХVІІ и ХVІІІ в. Оформя се богата класа от занаятчии и търговци, които пренасят стоки с кервани от Беломорието за Централна и Западна Европа, някои създават там свои кантори. Чрез тях достиженията на европейската материална и духовна култура навлизат в Банско и оказват благотворно влияние върху населението му. Мощният тласък в развитието на изкуството, книжнината, просветата, материалното замогване на местните жители, издигат пиринското селище до неговия апогей, отреждат му водеща роля в процесите за формиране и утвърждаване на българската нация. Неслучайно именно тук е роден родоначалника на Българското възраждане Паисий Хилендарски. Той написа своята малка, но велика по замисъл История славянобългарска и я размаха като факел в мрака на петвековното робство. Достоен негов следовник е друг велик син на Банско, патриархът на новобългарското образование Неофит Рилски. Всестранна е неговата дейност и огромни са заслугите му за духовното израстване на нашия народ и утвърждаването на българската национална идентичност.
Към края на ХVІІІ в. друг велик банскалия, Марко Везьов, предприема практически действия за въвеждането на нови педагогически методи. Той меценатствува издаването на буквар, изпреварил с 32 години известния като първи български буквар от този вид Рибен буквар.
Банско се включва активно в движението за народна просвета - едно от най-ярките проявления на нашето Възраждане. Още през 1838 г. в черковния двор е построено училищно помещение. Отначало обучението там е килийно, но през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище. Десет години по-късно за нуждите на образованието в селището и с щедрата помощ на Марко Везьов е изградена нова удобна сграда, където разгръща своята дейност достойният преподавател на Неофит Рилски, учителят Никола Попфилипов.
Създаването и развитието на читалищата е типично български принос в балканското възраждане. Значението на тези институции за духовното израстване на народа ни е безспорно. Банскалии не изостават от това движение. През 1894 г. в Сарандевото кафене е създадено читалище "Селско почивка", което през 1908 г. прераства в читалище "Развитие". Неумолим деятел и новатор в това дело е учителят Ангел Балев.
Дейността на много видни и по-малко известни банскалии определя селището като влиятелен културно-просветен и книжовен център. Забележителен принос в тази насока има творчеството на братя Димитър и Костадин Молерови, чието най-значително достижение е сборникът "Народописни материали от Разложко", публикуван през 1954 г.
Натрупаните с вековете интелектуална мощ и нравствен потенциал съвсем естествено довеждат до изгряването на такъв велик поет като Никола Вапцаров.
Самобитният и вечно търсещ дух на банскалии, желанието да остане нещо за поколенията са пословични. Те са в основата на огромната дарителска дейност на Паисиевия брат Хаджи Вълчо. Много са родолюбивите дела, извършени от щедрата му ръка и продиктувани от прозорливия му ум. Същите подбуди тласкат банските чорбаджии да построят черква, достойна за селището им. Преминали през всички предпятствия, поставени от турската власт и през 1835 г. я издигнали - голяма, красива, величествена. Запретнал ръкави Уста Глигор Доюв и 15 години по-късно в черковния двор се извисила кулата-камбанария, в чийто строеж се включват всички банскалии. Неотделима част от нея е монтираният през 1866 г. часовник - небивало достижение на техническата наука - дело на самоукия майстор Тодор Хаджирадонов.
Вроденият усет към красивото и изящното движи изкусната ръка на Тома Вишанов Молера, оставил неповторими образци на възрожденската живопис в множество черкви и манастирир. От неговия бунт срещу средновековните догми в иконописта в края на ХVІІІ в. се заражда Банската живописна школа, представена от ненадминати шедьоври, дело на поколения зографи.
В мрачните години на петвековното турско робство, Банско се прославя като гнездо на българския дух, огнище на вярата и националната свяст, където никога не е заспивала надеждата за избавление от поробителя. Тук всеки дом е крепост, всеки род е дал син или внук на СВОБОДАТА.
Признателната народна памет е запазила и до днес спомена за юначния Терзи Никола, дръзнал в далечната 1810 г. да се изправи срещу озверелите турски разбойници, предвождани от Шабан Гега. В притулена планинска местност, получила по-късно названието "Главите", насилниците до едни намерили смъртта си от малобройната дружина на младия банскалия. Така гордите пиринци мъстят за поруганата чест и потъпканото достойнство.
Четиридесет години по-късно друг бански първенец, кир Благо Тодев, покрива името си със слава, разгромявайки банда хайти в местността "Мозгьовица".
Разложката котловина остава настрани от най-масовата, най-героичната проява на освободителните борби - Априлското въстание. Независимо от това в Банско се извършва подготовка за бъдещия бунт. През м. март 1876 г. тук се създава революционен комитет под ръководството на Хаджи Кандит Дъгарадин, който развива широка дейност. Обстоятелствата оставят този край далеч от активните бойни действия, но турските репресии не го подминават. Насилията и жестокостите не сломяват духа на тукашните жители, а закаляват волята им за свобода, несъкрушена и от несправедливите клаузи на Берлинския конгрес. Ярко доказателство за това е последвалото Кресненско-разложко въстание. В отчаяната борба се включва почти цялото местно население. Начело на бунтовниците застава небезизвестният войвода от Тетевен Баньо Маринов. Народният устрем намира израз в установеното седемдневно "Разложко царство" с център Банско. След неуспешния край на въстанието се засилва турския терор над поробените българи, но народното движение за свобода и обединение набира нова скорост.
През 1896 г., при учителствуването на Гоце Делчев в Банско, градът става околийски център на ВМОРО и важно звено в конспиративната комитска мрежа. Банскалии имат решаващо участие в известната аферата "Мис Стоун". Годините 1901 - 1903 са години на решително укрепване, сплотяване и израстване на революционния процес. Кулминационна точка в този процес е Илинденското въстание - най-величествения израз на народната решимост да счупи робските окови в Македония. Сред покритите със слава селища, участвали в тази епопея е и Банско. В кървавата и горда летопис на илинденските дни особено ярко се откроява героичния подвиг на местния учител Радон Тодев и неговата чета. Решени твърдо да отстояват позициите си, тези юнаци до един намират смъртта си в Годлевската планина.
Поредното поражение, поредното жертвоприношение пред олтара на свободата. Но непокорните пиринци прикътват искрицата на надеждата. Тази искра се разгорява в гърдите на юначните войводи и македоно-одринските опълченци, тя е част от великото зарево на свободата, огряла Банско на 5 октомври 1912 г. Избавлението идва с помощта на въоръжените юнаци на Христо Чернопеев и местните освободителни чети. Два дена по-късно един от големите български поети Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България.
Банска българска община
Банска българска община - обществена организация на местното самоуправление в с. Банско (дн. град), основана около 1850. Банската българска община е продължение на сформирания през 1833 общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата "Света Троица", осветена през 1835. В ръководството на общината се избират влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. Дейността й през 60 - 70-те г. на XIX в. се изразява главно в борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива се изгражда нова училищна сграда (1857), преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата "Света Троица" (1850) и монтирането на часовников механизъм (1865). През 70-те г. заедно с други общини от Разложко дава отпор на протестантската пропаганда. Банската българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878 - 1879 и Илинденско-Преображенското въстание 1903. По време на Балканската война, при освобождаването на Банско (октомври 1912), общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Избраната през 1912 нова петчленна общинска управа с кмет Асен Тодев се включва в структурата на утвърдената в страната държавно-административна система.
Банска възрожденска архитектура
Банско има запазена уникална архитектура от типа банска укрепена къща. В днешния град има ясно оформено възрожденско ядро със запазени множество жилищни и култови сгради - типични представители на оригиналната Банска архитектура, някои от които са и ценни произведения на прочутата Банска художествена школа. Банската възрожденска къща е от типа на укрепените жилищни сгради и притежава редица специфични особености, които я превръщат в архитектурно явление. Тя е изцяло с масивен градеж, с едно или няколко скривалища, солидно обковани врати, бойници и декоративно украсена фасада като се отличава с висок жизнен стандарт на обитаване - няколко гостни стаи и огнище във всички жилищни помещения, дори и в скривалищата. Някои от къщите като Веляновата, Шарената, Даскаревата и Хаджирусковите къщи са изографисани и имат висока художествена стойност като произведения на изкуството /вж.Банска художествена школа - долу/.
Днес в старинният квартал на Банско могат да се видят образци от различните етапи в развитието на Банската укрепена къща от средата на XVIII до 60-те години на XIX в. - Хадживълчовата /1746 г./, Хаджирусковата /1783 г./, Веляновата /30-те години на XIX в./, Бенината /края на XVIII в./, Тодевата /1864 г./, Сирлещовата, Кирблаговата, Молеровата.
Сред многобройните оригинални бански къщи особена ценност представляват Веляновата, Буйновата /Тодева/, Сирлещовата и Зехтинджиевата къщи.
В Банско има 157 паметници на културата от епохата на Възраждането /112 жилищни сгради, 5 църкви и метоси, 21 стопански постройки, 19 строителни съоръжения/, в т.ч. 7 с национално значение: Бенината къща /къща-музей "Неофит Рилски"/, родната къща на Никола Вапцаров /къща-музей "Никола Вапцаров"/, Веляновата къща /декоративната украса/, Молеровата къща, църквата "Успение Богородично", църквата "Св.Троица" и часовниковата кула-камбанария към нея; и 10 с местно значение: Буйновата /Тодева/, Сирлещовата, Хадживълчовата, Сирлещовата /същинска Хадживълчова/, Събевата, Вакановата, Шарената къщи, къщите на Наса Загорчина и Благо Вишанин, метохът на манастира Ватопед и къща на Данаил Грънчаров. Голяма част от паметниците на културата са групирани в т.нар. културно-исторически ансамбли и комплекси: Ансамбъл около църквата "Св.Троица" - намира се в централната част на Банско югоизточно от площад Възраждане. Обхваща градоустройствения комплекс около църквата "Св.Троица" и битовия комплекс с улиците "Яне Сандански", "Велян Огнев" и "Неофит Рилски" до "Пети Октомври" на изток; най-много и особено ценни паметници на културата като Хилендарския /Рилски/ метох, Благо Вишанината, Сирлещовата, Веляновата, Буйновата /Тодева/, Бенината, Пумпаловата къщи и др.
Ансамбъл по улица "Пирин" - южно от площад Демокрация. Включва площад Възраждане с паметника на Паисий Хилендарски, западната част на комплекса "Св.Троица" /с камбанарията, главния вход и чешмата/, подходите към Бенината къща, монумента на мястото на родната Паисиева къща; най-характерни са Вакановата, Молеровите /Тома Вишановата и Ушевата/ къщи и комплекса Хаджирускови къщи.
Ансамбъл "Гечкова разкръстица"- разположен е североизточно от ансамбъла около църквата "Св.Троица" Петклонно кръстовище, почти цялостно оформено със старинна архитектура; най-характерни са Гечковата, Топориловата и Слаевата къщи.
Ансамбъл около Бизевата къща e вторият северно от площад Демокрация. Запазени са оригиналните очертания на старинните улици; централна сграда е каменната Бизева къща с разположен в близост едноетажен дървен дюкян - единствения от този тип в града. Повечето от жилищните и обществените сгради с принадлежащите им дворове, оградни зидове, порти, стопански постройки и др. образуват самостоятелни комплекси в рамките на общите ансамбли. Най-цялостно са запазени комплексите на църквата "Св.Троица", на Бенината, Сирлещовата и Хаджирусковите къщи. Единични архитектурно-строителни паметници на културата са: църквата "Успение Богородично", Зехтинджиевата, Сирлещовата /същинска Хадживълчова/, Събевата, Вакановата, Шарената къщи, къщите на Хаджи Вълчо, Наса Загорчина, Тома Вишанов и метохът на манастира Ватопед - къща на Данаил Грънчаров.
Ансамбъл "Джиджеви къщи" e разположен южно от ансамбъла по улица "Пирин". Включва Джиджевите къщи /в т.ч. Мацуревата/, евангелистката църква и Кулината къща.
Ансамбъл "Златеви къщи" се намира източно от ансамбъла по улица "Пирин". Оформен около дървена валявица /не функционира/ в съседство с мястото на родната къща на Паисий Хилендарски
Ансамбъл "Коюви къщи". Разположен е източно от ансамбъла по улица "Пирин" обединява образци на банската архитектура от края на XIX и началото на XX век в автентично съхранена среда; характерна особеност - дървените еркери към улицата са единствените запазени в Банско с подобно архитектурно решение.
Ансамбъл по улица "Кирил и Методий" се намира в източната част на Банско. Типични възрожденски къщи, разположени едностранно, с добре запазен оригинален силует.
Северно от центъра на Банско е разположен Ансамбълът "Стефанови къщи" , до него се стига по старинната уличка "Ангел Балев" покрай Даскаревата къща. Образуван е от пресичането на старинни улички в сложно кръстовище, оформено изцяло от възрожденски къщи - родната къща на Никола Вапцаров, къщата на Ана Борикова, Стефановите къщи, Рошковата къща и др.; основен подход за църквата "Успение Богородично".
Писти
Оборудвани с машини за изкуствен сняг са 80% от трасетата.
От този сезон, ски центъра предлага и чудесен 16км ски път оборудван с машини за изкуствен сняг и осветление, свързващ високите части на курорта с гр. Банско.
Операторът на лифтовете и ски пистите в Банско организира перфектното обслужване на кабинкова въжена линя Doppelmayer гондола за 8 души, пет 4-седалкови лифта последен модел Doppelmayer, един 3-седалков лифт Poma, шест ски влека и десет детски ски влека с обща дължина от 26км.